Силвена и Красимир са шокирани не само от факта, че са получили този съвет, но и от липсата на познания на лекаря за очакваното здравословно развитие на дете със синдром на Даун. Тъй като всяка година в България се раждат около 100 деца със синдрома на Даун, Силвена и Красимир решават да предприемат действия, за да променят мнението на обществото за тези деца.
Когато Михаела беше на 2 дни, Краси ми каза, че ще накараме хората да говорят за Михаела и за други хора със синдрома на Даун. Но не за да ги заговорим, не за да ги сочим с пръст и да им се подиграваме, а точно обратното.
Създадохме видеоклип, в който разказваме на всички, че дъщеря ни има синдром на Даун. В същото видео синът ни, тогава на 4 години, разказва и споделя, че сестра му има синдром на Даун, но това не му пречи да си играе с нея и да се радва на детските им години. Това видео бързо събра над 200 000 гледания и ние разбрахме, че сме на прав път.
По това време семейството кандидатства за място в нашата инкубаторска програма в България, провеждана в партньорство с Нова Броудкастинг Груп, и стана едно от 5-те избрани социални предприемачи сред стотици кандидати. Те получиха начално финансиране и индивидуална подкрепа за изграждане на капацитет, за да развият идеята си.
Днес, 6 години по-късно, влогът на Силвена и Красимир в Youtube, наречен "Живот със синдрома на Даун", и каналите в социалните медии имат стотици хиляди абонати и милиони гледания на видеоклипове, предлагайки забавни и информативни видеоклипове, които приканват зрителите да опознаят живота на Микаела и тяхното семейство и да научат какво е да имаш дете със синдром на Даун.
Освен това те организират безплатни лагери и редовни спортни и терапевтични дейности за деца със синдром на Даун, които финансират чрез своите търговски продукти.
Освен това те се застъпват за промяна в законодателството - например за осигуряване на стабилна държавна финансова подкрепа за семействата; и успешно се борят за промяна на всички гимназиални учебници с по-съвременни факти за синдрома.
Reach for Change бяха тези, които най-много вярваха в нас, които ни дадоха шанс да стигнем дотук и да започнем. Без тях изобщо нямаше да има живот със синдрома на Даун. Нямаше да сме създали над 100 видеоклипа, нямаше да имаме 40 милиона гледания. Нямаше да се случи никаква промяна, защото въпреки силното ни желание не знаехме как да го направим.
